Класически сгъвайки - кеф за душата - Case 62154

Ще си позволя да използвам заглавието на една тема в Метал блейд форума, надявам се колегите да не ми се сърдят.
В серия от публикации ще се опитам да представя няколко ножчета, които имам или ще предстои да имам.

Лично аз под класическа сгъвайка разбирам т.н. slip-joint ножове или по нашенски ножове с пружина и без заключване. Също така към класическите могат да се квалифицират някои бек-лок модели (110, 112, и т.н на Бък) или фрикшън фолдъри (Окапи, Опинел и др.)

Срещат се и много вариации - различни форми и брой на остриетата, различни дръжки - форма и вид. Едва ли мога да кажа колко и какви са.

Първото ножче, което ще представя е на американската фирма Case а модела е 62154 Tiny trapper.

Остриетата са две - клип поинт и спей. Чирените са кост и никел-силвър. Дължината на затворено ножче е 6 см.

На пръв поглед изглежда миниатюрно и безполезно, което си струва да седи на рафт в колекцията. Изглежда като сувенир, но всъщност никак не е :)

Поне при мен практиката показа друго. За няколкото месеца от както го имам не ми излиза от джоба. Не се усеща въобще. Ползвал съм го безброй пъти - за отваряне на опаковки дори и за рязане на храна!

Може и да не енай-удобния и практичен, но при нужда ще свърши работа!

Това, което не ни убива ни прави по-силни...

Днес се случи първото ми разочарование, от както се занимавам с дялкане на лъжици. Не съм се заблуждавал, че всичко ще е гладко и безпроблемно... Порязванията по ръцете и пръстите вече ги смятам за нещо нормално, но счупването на лъжица - не!
Важното в случая, е че вече си направих някои изводи и за напред ще гледам да спазвам някои неща.
Първия извод, който си направих е, че гнилата бреза, особено като засъне, е доста крехка! Склонна е на пукане и чупене. Трянва да се работи изключително внимателно!
Второ - дръжката при работа с по-крехко дърво трябва да се прави последна, т.е да не се допускат по-тънки участъци, когато все още се налага да се прилага повече сила!
Трето, но не на последно място - когато главата ви е пълна с какви ли не досадни ежедневни проблеми работете изключително внимателно - все пак ножовете с които се дялка са изключително остри. Изпитах го на "собствен пръст".
В крайна сметка няколко часов труд ще се превърне в топлинна енергия. Дано следващия опит да е по-сполучлив.

Детайли

При дървените лъжици семплите форми и изчистения дизаин са точно на мястото си, но понякога е хубаво да има и малко декорации. За да мога да направя правдоподобно копие на почти 100 годишната лъжица, трябва така да се каже да "задълбая" малко. Реших да експериментирам да си опитам уменията върху лъжицата от череша.

Прецених, че формата на дръжката е подходяща да резбовам някаква, съвсем елементарна фигура.

Получи се сравнително добър резултат. В крайна сметка си трябват подходящи инструменти. Аз работих само с малката мора, като в края на работата усещах доста неприятна болка в пръстите. Представям си какво ще ми се случи, ако реша да резбовам някой по-сложен мотив....

Накрая намазах съвсем тънко с ленено масло и черешата показа много хубави шарки!

Кукса

Изработването на традиционна кукса отдавна ми се мотае като идея в главата, но трябваше да се случат няколко неща - така да се каже да узрея. Казано по друг начин - да придобия малко умения :)
Като за първи опит реших да ползвам гнила бреза, тъй като маетриал имам в изобилие.
Не съм снимал от самото начало, тъй като не е кой знае колко интересно.
Избрах подходящ участък без чворове от дървото с диаметър около 17-18 сантиметра. Разцепих трупчето през средата.Оформих грубо дръжката с триона. Последващото оформяне започнах да правя с брадвата, докато куксата не започна да добива вид.
Издълбаването на чашката го правя с кривата Мора. Мога да кажа, че въобще не е толкова лесно, колкото изглежда. Имам 4 нови мазола на пръстите и мускулна треска на рамото!
Искам да пооформя и изтъня стените още малко с брадвичката, след това по-финното оформяне с ножовете и накрая ще финиширам със шкурки.

До тук сумарно работата е около 4-5 часа (не съм засичал) и според мен ми остава поне още толкова.

Малко лъжици

Тези дни не съм писал, но поработих малко. Ще покажа 6 лъжици, които тази вечер довърших. 4 от тях са от заготовките от сурова бреза, за които писах, една е от загнила бреза и една от череша.

Черешата ми беше по-трудна за работа, тъй като дървото е сухо и по-твърдо.

На тази от гнилата бреза се опитах да резбовам дръжката по подобие на лъжицата, която по-рано представих. Може би ще се опитам да направя още детайли.

Останалите са експерименти на различни форми на дръжки и размери.

Надявам се, че ви харесват :)

Дръжка на малката моричка

Ламинираната Мора се сдоби с дръжка и с пълна сила ще я впрягам да работи!
Металните елементи които ползвах са монетки от по 5 ст. но интересното е, че след като полирах първата се оказа, че от долу е бяла! такива са тези, емисия 2000г. а емисия 1999 са от жълта сплав.

За в бъдеще ще има и канийка.

Mora Hookknife

Реших, че ще ми трябва крив нож за дълбаене и си харесах тази Мора. Серията включва още два модела, с различни радиуси на кривката, но този за сега ще върши работа.
Радиуса на закръглението е 15 мм. Острието е от карбонова стомана, патинирано. Има оформени режещи ръбове от двете страни, което го прави удобен за работа както с лява, така и с дясна ръка, при всякакви хватове.
Дръжката е много семпла и работна, във формата на буренце.
Пробвах го и ми е много удобен!

Заготовки

Преди време намерих прясно отрязан брезов клон и реших да го оползотворя, като си подготвя малко заготовки.

Нарязах го на парчета от по 20-тина сантимерта, обелих кората и съвсем грубо ги оформих. Последва три часово варене със сол.

Някои от парчетата вече издялах почти до финиширане със шкурка, докато други все още съхнат. Издяланите за момента са в найлонова торбичка, която обръщам почти всекидневно. Все още са доста влажни.

Освен този клон си уредих да ми донесат една бреза, която беше мъртва. Проблема е, че дървесината е започнала да гние и се чудя дали нещата, които ще изработя от нея ще са годни и ще издържат. Може би ще се наложи някаква по-крайна стабилизация. Точно каква, все още не знам.

От едно тръпче с дължина около 60 сантиметра си одялах 5-6 по-големи заготовки, както и една малка, която вече е оформена.
Заготовките също са в найлонов плик.

От същото дърво си избрах и едно парче, което ще стане кукса. Малко е големичко но като за първи опит и тест става.

Също така имам две сухи заготовки от череша. Започнах да оформям едното, но е твърдо и става бавно.

След време ще покажа и резултатите!

Buck 112 Ranger

112-ката малко незаслужено се губи, засенчена от популярността на "големия" брат, Бък 110. Ножчето буквално е умалено копие на 110-ката.

Интересна е историята за произхода на модела. След възникнал бой на самолетоносача USS Ranger се въвежда забрана на моряците да носят ножове с острие над 3 инча, и затова Бък започват да произвеждат модел 112, носещ името на въпросния самолетоносач.

Острието е клип-поинт с дължина 7.6 см (3 инча), стоманата вероятно е 425М. Скосяването е "холоу грайнд" с вторичен скос, който на моят нож е премахнат и е заточен "конвекс". Дебелината в горната част е 3 мм, в предвид малката дължина ножа изглежда много стабилен. Заключването е "бек лок". Конкретно моя нож няма никакви луфтове, имайки в предвид, че е на почти 30 години, според макировката на производителя.

Причините да си го взема са няколко.
Преди време имах 110 и ме кефеше, но съвсем импулсивно се разделих с него (замених го за Maxpedition Octa). Странното е, че 110-ката започна да ми липсва! Поръчах си чрез познат Кабелас-кото ножче от S30V (Alaskan Guide) в комплект с Vanguard-а, но все още не са пристигнали (чакам ги в средата на лятото). Започнах да мисля, как да си взема "нормална" 110-ка докато дойде по-специалната и така попаднах на тази 112-ка в "ебей". Решх да участвам в наддаването и го спечелих. На дръжката има гравирано логото на "Harley Davidson" и е производство в началото на 80-те, като това го прави колекционерски.

Предния собственик добре се е грижил за него - конвексирането е от него. Но не го е и жалил. Имаше проблясъци и леки подбивания по режещия ръб, които премахнах на DC4. В резултат на това се образува много малък вторичен скос, но мисля скоро да взема шкурки и подложка за мишка и да го премахна. Конвекса много повече ми харесва. Ножа реже много "мазно", заточен по този начин! Върха на острието е леко изкривен, но почти не си личи.

В сгънато положение острието е центрирано идеално.

Дръжката е с дължина 10.8 см. На мен ми е много удобна в прав и обратен хват. Пасва ми идеално!

Теглото му от 160 грама не го прави най-удобния за ежедневно носене, но аз съм го сложил в чантата. Там не ми тежи. По принцип би трябвало да идва с кожено калъфче, но то при мен липсва. Ще се опитам да направя, но нямам големи очаквания, тъй като опита ми е нулев. Времето ще покаже какво ще се получи.

Тъй като не ми е основния ежедневен нож, не съм го ползвал кой знае колко, но съм сигурен, че ще се представя добре. В предвид скосяването и репутацията на "баткото", силата му е в рязането. Мезето го нарязах почти без никакъв натиск - справи се отлично!

В заключение мога да кажа, че 112-ката е един приятен, класически сгъваем нож, който с малки компромиси става за ежедневно носене, но в това отношение отсътпва на съвременните модели. Аз обаче съм консервативен и си го харесвам. Надявам се и на вас да се хареса!