Реших да участвам и направих няколко снимки.
Не съм избрал все още коя да участва, но има време, ще помисля.
понеделник, 31 октомври 2011 г.
EDC конкурс на Металблейд
Колегите от Металблейд форума организират конкутс за снимка на тема EDC. Наградата е симпатично фенерче Skilhunt предоставено от Олайт-БГ.
Реших да участвам и направих няколко снимки.
Не съм избрал все още коя да участва, но има време, ще помисля.
Реших да участвам и направих няколко снимки.
Не съм избрал все още коя да участва, но има време, ще помисля.
неделя, 30 октомври 2011 г.
Schrade+ SP3 Firebird
Ножчето е от евтините модели на американската фирма Schrade, като конкретната бройка е от серия, произведена за Ducks Unlimited - на острието има ецван надпис и изображение, на дръжката има бронзова вложка и надпис.
Причината да го взема беше спонтанно желание и ниската му цена.
Острието е дроп-поинт, с вторичен режещ ръб. Стоманата е неръждаема, каква точно нямам представа. Дължината му е 7 сантиметра
Заключването е бек-лок.
Дръжката е от Zytel, като на края има дупка за въженце.
Дръжката в най-дбелата си част е около един сантиметър, като профила и е вретеновиден. В предната част има накатка за да не се хлъзга. Според мен си е направен точно и само за рязане.
Острието в затворено положение е центрирано перфектно.
Няма метални лайнери, и в резултат теглото му е 35 грама!
Според рекламния постер на фирмата острието е много резливо и много издръжливо
Все още нямам впечатления от ползването му.
Снимките са направени набързо, в домашни условия, колкото да придобиете визуална представа.
Причината да го взема беше спонтанно желание и ниската му цена.
Острието е дроп-поинт, с вторичен режещ ръб. Стоманата е неръждаема, каква точно нямам представа. Дължината му е 7 сантиметра
Заключването е бек-лок.
Дръжката е от Zytel, като на края има дупка за въженце.
Дръжката в най-дбелата си част е около един сантиметър, като профила и е вретеновиден. В предната част има накатка за да не се хлъзга. Според мен си е направен точно и само за рязане.
Острието в затворено положение е центрирано перфектно.
Няма метални лайнери, и в резултат теглото му е 35 грама!
Според рекламния постер на фирмата острието е много резливо и много издръжливо
Все още нямам впечатления от ползването му.
Снимките са направени набързо, в домашни условия, колкото да придобиете визуална представа.
Buck 501 Squire
Поради някакви причини бройката на Бъковете, които притежавам се увеличава :)
В настоящето ревю (фотообзор) ще ви представя едно симпатично ножче, което би било перфектно за ежедневно носене. Причините, поради които смятам, че е така са - ниското му тегло, тънкия профил и умерената дължина на острието, а и на ножчето като цяло.
Както става ясно от заглавието, това е модела 501 Squire на американската фирма Buck.
Затворено, ножчето е с дължина 9.5 см. Чирените на дръжката са от някакво дърво, което според данни на производителя е импрегнирано със смоли. Болстерите са от никел-силвър.
Острието е тип дроп-поинт с вдлъбнато скосяване и вторичен режещ ръб. Стоманата е традиционната - 420HC, качествата на която са известни и няма да ги описвам. Дебелината на острието е около 3 мм (на око).
Заточката си беше фабричната, ножа (тъй като е употребяван) дойде прилично затъпен. Опитах се да се постарая със заточката и в момента бръсне с лекота - това ми костваше известно време жулене на ДЦ-4.
Заключването е бек-лок, като конкретно моята бройка има лек хоризонтален луфт.
Острието при затворено положение е добре центрирано.
Напасването на пружината към лайнерите е почти перфектно. Хоризонтално е съвсем плътна, но вертикално (ако мога така да кажа) откъм заключването стърчи няколко микрона, а от към острието е малко по-надолу. Това е при затворено острие. Когато обаче ножа е отворен всичко е абсолютно точно на мястото си. Пружината е доста стегната за нож с тези габарити и заключването е стабилно.
Теглото на ножчето е малко над 85 грама.
Оригинално се продава с кожено калъфче, което при мен липсва, но успешно му намерих заместител - малко кожено калъфче, което си взех със съдействието на колегата Кендо. При носене в джоб без калъф просто не се усеща.
Не съм съвсем сигурен кога ще му дойде ред в обръщение за ежедневно носене и ползване при мен, но със сигурност ще му направя тест за рязане и дялане.
За визуална представа му направих няколко бързи снимки в домашна обстановка. Ако тия дни времето е подходящо, ще отида в гората да го щракна на любимото ми място за снимане на ножове :)
В настоящето ревю (фотообзор) ще ви представя едно симпатично ножче, което би било перфектно за ежедневно носене. Причините, поради които смятам, че е така са - ниското му тегло, тънкия профил и умерената дължина на острието, а и на ножчето като цяло.
Както става ясно от заглавието, това е модела 501 Squire на американската фирма Buck.
Затворено, ножчето е с дължина 9.5 см. Чирените на дръжката са от някакво дърво, което според данни на производителя е импрегнирано със смоли. Болстерите са от никел-силвър.
Острието е тип дроп-поинт с вдлъбнато скосяване и вторичен режещ ръб. Стоманата е традиционната - 420HC, качествата на която са известни и няма да ги описвам. Дебелината на острието е около 3 мм (на око).
Заточката си беше фабричната, ножа (тъй като е употребяван) дойде прилично затъпен. Опитах се да се постарая със заточката и в момента бръсне с лекота - това ми костваше известно време жулене на ДЦ-4.
Заключването е бек-лок, като конкретно моята бройка има лек хоризонтален луфт.
Острието при затворено положение е добре центрирано.
Напасването на пружината към лайнерите е почти перфектно. Хоризонтално е съвсем плътна, но вертикално (ако мога така да кажа) откъм заключването стърчи няколко микрона, а от към острието е малко по-надолу. Това е при затворено острие. Когато обаче ножа е отворен всичко е абсолютно точно на мястото си. Пружината е доста стегната за нож с тези габарити и заключването е стабилно.
Теглото на ножчето е малко над 85 грама.
Оригинално се продава с кожено калъфче, което при мен липсва, но успешно му намерих заместител - малко кожено калъфче, което си взех със съдействието на колегата Кендо. При носене в джоб без калъф просто не се усеща.
Не съм съвсем сигурен кога ще му дойде ред в обръщение за ежедневно носене и ползване при мен, но със сигурност ще му направя тест за рязане и дялане.
За визуална представа му направих няколко бързи снимки в домашна обстановка. Ако тия дни времето е подходящо, ще отида в гората да го щракна на любимото ми място за снимане на ножове :)
събота, 29 октомври 2011 г.
Да се представя....
Ще започна писането в блога си с кратко представяне. Казвам се Иван Дженков - компютърен инженер.Роден съм и живея в град Бобов дол, работя в София.
Още от ранно детство обичам да дялкам разни неща. Като по-малък събирах борови кори и си изработвах лодки и корабчета от тях. Ползвал съм каквито ми попаднат ножове, предимно кухненските. Попадали са ми и разни джобни, но за съжаление нямам никакъв спомен за тях.
Интереса ми към ножовете се засили последните няколко години. Много харесвам швейцарските сгъваеми ножчета на Викторинокс и Венгер, фаворити са ми и някои класически модели на Бък.
Ще се постарая да направя представяне и описание на колекцията ми, придружено с много снимки, коментари и впечатления, базирани изцяло на личните ми впечатления.
Вече имам и няколко собствени изработки, които също ще намерят място тук.
Надявам се, да ви бъде интересно....
Още от ранно детство обичам да дялкам разни неща. Като по-малък събирах борови кори и си изработвах лодки и корабчета от тях. Ползвал съм каквито ми попаднат ножове, предимно кухненските. Попадали са ми и разни джобни, но за съжаление нямам никакъв спомен за тях.
Интереса ми към ножовете се засили последните няколко години. Много харесвам швейцарските сгъваеми ножчета на Викторинокс и Венгер, фаворити са ми и някои класически модели на Бък.
Ще се постарая да направя представяне и описание на колекцията ми, придружено с много снимки, коментари и впечатления, базирани изцяло на личните ми впечатления.
Вече имам и няколко собствени изработки, които също ще намерят място тук.
Надявам се, да ви бъде интересно....
Абонамент за:
Публикации (Atom)