вторник, 4 септември 2012 г.
Канийка
Малкото Лаури се сдоби с канийка. Пригодена е за носене, закачена на връзка, т.е ножа да се ползва като Neck-knife. Получи се добре, ножчето се прибира много плътно и с изщракване. Това най-вероятно няма да е окончателния вариант. Обмислям малко да я стесня и скъся. Ще има и две дупки в долната част за носене с дръжката надолу.
Друго Lauri
Успях да направя дръжка на още едно зоново закалено Lauri.
Формата е традиционна, а дължината е около 12 сантиметра. Гарда е месинг, разделител - брезова кора а същинската дръжка е от орех.
Импрегнирана е с ленено масло и восъци.
вторник, 12 юни 2012 г.
Lauri 42SS
Отдавна нищо не съм майсторил, но май вече отпуших :)
Няколко остриета ми "отлежават" - било поради липса на време или неизбистрена идея за дръжка, но на това му дойде времето.
Острието е симпатичното 42 мм неръждаемо на Лаури. За дръжката съм използвал гнил копривщенски бук, три шайби брезова кора и три месингови пластини.
На бука му предстои стабилизация с Каноконлит, която все още нямам идея как да я направя.
Дръжката беше предвидена за държане с три пръста, но за моите пръсти дойде леко дълга. Въпреки това е страшно удобна заради вретеновидния профил.
Имам идея да направя и канийка.
Снимал съм го върху калъфчето на ДЦ4 за сравнение на размерите.
Ето как стои в ръката:
Ето как стои в ръката:
понеделник, 19 март 2012 г.
Кания фински тип за Лаури
Лаурито най-накрая се сдоби и с кания. Тази е първата от този тип, която правя.
Използваната кожа е с дебелина 2.5 мм от стара дамска чанта. Всъщност от тази чанта направих няколко кании и калъфчета, а има и за още :)
Вложка за острието направих от шпертплат, като самия канал направих, като разепих парчето, издълбах формата с Дремел-а и след това обратно залепих. За влагоустойчивост намазах вложката с три ръце ленено масло.
Ножа и вложката омотах с найлон и прозрачно тиксо, защото ги използвах за калъп при оформяне на самата кания.
Докато беше мокра кожата, приших на няколко места, за да се оформи. Тъй като нямах подходящи стеги, използвах клиспове за документи за дооформяне. Благодарение на хубавото слънчево време всичко изсъхна за половин час и се оформи чудесно.
Махнах найлоните и направих оригиналния шев. Използвах капронов конец, за по-здраво. Шева не е от най-равномерните, но и на това съм доволен, в предвид че допуснах грешка и бях изрязал кожата малко късичка (не ползвах кройка а преценявах на око...)
Докато кожата все още беше влажна декорирах някакви орнаменти с отварачката з абутилки на един Викторинокс :)
Накрая финиширах с балсам за кожа на Хемел.
Подвеската я направих от парче по-тънка кожа, като има декоративен шев с бял конец.
Получи се доста стабилна кания, ножа няма никакъв шанс да изпадне, стои много плътно. Окачването също е много удобно, все още не съм го пробвал в реални условия, но със сигурност няма да пречи нито при ходене, нито при седене. Окачен на колана, ножа седи ниско и е много удобен за изваждане.
Използваната кожа е с дебелина 2.5 мм от стара дамска чанта. Всъщност от тази чанта направих няколко кании и калъфчета, а има и за още :)
Вложка за острието направих от шпертплат, като самия канал направих, като разепих парчето, издълбах формата с Дремел-а и след това обратно залепих. За влагоустойчивост намазах вложката с три ръце ленено масло.
Ножа и вложката омотах с найлон и прозрачно тиксо, защото ги използвах за калъп при оформяне на самата кания.
Докато беше мокра кожата, приших на няколко места, за да се оформи. Тъй като нямах подходящи стеги, използвах клиспове за документи за дооформяне. Благодарение на хубавото слънчево време всичко изсъхна за половин час и се оформи чудесно.
Махнах найлоните и направих оригиналния шев. Използвах капронов конец, за по-здраво. Шева не е от най-равномерните, но и на това съм доволен, в предвид че допуснах грешка и бях изрязал кожата малко късичка (не ползвах кройка а преценявах на око...)
Докато кожата все още беше влажна декорирах някакви орнаменти с отварачката з абутилки на един Викторинокс :)
Накрая финиширах с балсам за кожа на Хемел.
Подвеската я направих от парче по-тънка кожа, като има декоративен шев с бял конец.
Получи се доста стабилна кания, ножа няма никакъв шанс да изпадне, стои много плътно. Окачването също е много удобно, все още не съм го пробвал в реални условия, но със сигурност няма да пречи нито при ходене, нито при седене. Окачен на колана, ножа седи ниско и е много удобен за изваждане.
Разни :)
За съжаление отново не става въпрос за нищо изработено с ножове (лъжици), но има много други, интересни неща.
Първо, успешната инициатива за форумни ножчета.
Също така имам и форумно Викторинокс Соло, от плевенската група.
Другото нещо е участието ми в един форумен конкурс за снимка, на тема "Зимни остриета". Снимката, която направих е на Лаурито, като за фон има няколко цепеници, федър стикове и 3-4 шишарки.
Бях избрал още няколко снимки, но някак тази най-много ми допадна.
Първо, успешната инициатива за форумни ножчета.
Също така имам и форумно Викторинокс Соло, от плевенската група.
Другото нещо е участието ми в един форумен конкурс за снимка, на тема "Зимни остриета". Снимката, която направих е на Лаурито, като за фон има няколко цепеници, федър стикове и 3-4 шишарки.
Бях избрал още няколко снимки, но някак тази най-много ми допадна.
понеделник, 6 февруари 2012 г.
Lauri PTX95 - по-добрите снимки
Съвсем онагледяващо - малко по-добри снимки на ножчето, че на предните нищо не се вижда :)
неделя, 5 февруари 2012 г.
Японска ламинирана брадвичка
Ще използвам лошото време на вън като оправдание да седна и да напиша още едно ревю.
За ползата от брадвите няма да пиша - всеки, който е ходил сред природата и е имал нужда да запали и подържа огън знае за какво става дума. Но не е само това. Подобен инструмент е незаменим в дърводелството за грубо оформяне на детайли. Тази брадвичка съм я ползвал и за подготовката на 10-тина заготовки за лъжици.
Малко технически характеристики. Теглото на главата е 530 грама, дължината на режещия ръб е 95 мм, а общата дължина е 330 мм.
Тъй като е ламинат, за режещ ръб се използва клин с твърдост 58-60 HRC а по-меките вънжни слоеве би трябвало да спомогват за обиране на вибрациите.
Дръжката е от бял японски дъб - твърда е и изглежда много здрава. За разлика от скандинавските брадви дръжката е права. Като недостатък трябва да отбележа, че е много гладка и с малко сцепление. Има въженце, което до някъде оправя нещата.
Главата е вклинена в дръжката с два клина - дървен и метален, сложени напречно един на друг.
Има кожено калъфче, което не е произведение на изкуството, но си върши работата.
Брадвичката я взех от съфорумец, като беше сечено един два пъти с нея, но състоянието и беше почти неразличимо от ново. Имаше съвсем леко подбиване в горната част на режещия ръб, което оправих за минутки с ДЦ4.
Много лесно се заточи до бръснеща острота.
По време на една разходка в гората я взех да я изтествам.
Секох и цепих сухи чамови дървета.
Определено силата не и е в сеченето. Заради скосяването на клина не се впива много дълбоко в дървото. Но пък цепи като хала!
В рамките на 10-тина минути нацепих дърва, с които може да се подържа поне няколко часа огън.
По режещия ръб нямаше абсолютно никакви поражения и запази бръснещата си острота
Следващия тест, на който я подложих беше повече от два часа цепене и дялкане на сухо брезово дърво. Работата с брадвата беше удоволствие и изобщо не усетих никаква умора. Контрола е много добър и отдялкването е много прецизно.
Тогава направих и заготовката на куксата.
Дори и след това брадвата все още бръсне, малко по-трудно от колкото в началото, но хартия реже с лекота. Би могла да дялка и цепи много дълго време, без да загуби работните си качества.
Не спирах да мисля, как да подобря сцеплението и хвата - имах идея да направя нещо като оръжейна накатка вкрая на дръжката, но ми се струва, че измислих по-добро решение. Намотах плътно и стегнато тънко алпийско въже, като по този начин освен че подобрих удобството при работа, ще разполагам при нужда с 5 метра здраво въже!
За ползата от брадвите няма да пиша - всеки, който е ходил сред природата и е имал нужда да запали и подържа огън знае за какво става дума. Но не е само това. Подобен инструмент е незаменим в дърводелството за грубо оформяне на детайли. Тази брадвичка съм я ползвал и за подготовката на 10-тина заготовки за лъжици.
Малко технически характеристики. Теглото на главата е 530 грама, дължината на режещия ръб е 95 мм, а общата дължина е 330 мм.
Тъй като е ламинат, за режещ ръб се използва клин с твърдост 58-60 HRC а по-меките вънжни слоеве би трябвало да спомогват за обиране на вибрациите.
Дръжката е от бял японски дъб - твърда е и изглежда много здрава. За разлика от скандинавските брадви дръжката е права. Като недостатък трябва да отбележа, че е много гладка и с малко сцепление. Има въженце, което до някъде оправя нещата.
Главата е вклинена в дръжката с два клина - дървен и метален, сложени напречно един на друг.
Има кожено калъфче, което не е произведение на изкуството, но си върши работата.
Брадвичката я взех от съфорумец, като беше сечено един два пъти с нея, но състоянието и беше почти неразличимо от ново. Имаше съвсем леко подбиване в горната част на режещия ръб, което оправих за минутки с ДЦ4.
Много лесно се заточи до бръснеща острота.
По време на една разходка в гората я взех да я изтествам.
Секох и цепих сухи чамови дървета.
Определено силата не и е в сеченето. Заради скосяването на клина не се впива много дълбоко в дървото. Но пък цепи като хала!
В рамките на 10-тина минути нацепих дърва, с които може да се подържа поне няколко часа огън.
По режещия ръб нямаше абсолютно никакви поражения и запази бръснещата си острота
Следващия тест, на който я подложих беше повече от два часа цепене и дялкане на сухо брезово дърво. Работата с брадвата беше удоволствие и изобщо не усетих никаква умора. Контрола е много добър и отдялкването е много прецизно.
Тогава направих и заготовката на куксата.
Дори и след това брадвата все още бръсне, малко по-трудно от колкото в началото, но хартия реже с лекота. Би могла да дялка и цепи много дълго време, без да загуби работните си качества.
Не спирах да мисля, как да подобря сцеплението и хвата - имах идея да направя нещо като оръжейна накатка вкрая на дръжката, но ми се струва, че измислих по-добро решение. Намотах плътно и стегнато тънко алпийско въже, като по този начин освен че подобрих удобството при работа, ще разполагам при нужда с 5 метра здраво въже!
сряда, 1 февруари 2012 г.
Lauri PTX95
Близо месец от както не съм писал в блога. Това се дължи на няколко причини, които няма да описвам за да не отегчавам уважаемите си читатели.
Дялкането на лъжици мина на заден план, главно поради това, че стаята където работя е неотопляема. Въпреки това, имам няколко полуготови, които в най-кратки срокове ще довърша и покажа.
Но обект на днешната статия е едно ново ножче, което отдавна имах желание да направя.
Острието е зоново закаленото Lauri PTX с дължина 95 мм и твърдост на режещата част 63 по Рокуел!
Дръжката е с дължина 113 мм. Можеше да е една идея по-дълга, но не прецених.
Профила на дръжката е тип "буренце" - типично скандинавски, а и желанието ми е да ги отработя този тип дръжки, защото след няколко месеца ще си правя два ножа Tommi с остриета от Antti Mäkinen, внук на Yrjö Puronvarsi. Но за това, като му дойде времето.
Изработена е от шайби брезова кора и парче пъпчив явор.
Отпред и отзад съм сложил по една шлайфана монетка.
За да изпъкнат шарките на дървото използвах байц на водна основа. Мислех да се опитвам да я правя по-шарена, но след кратък размисъл се отказах.
Предстои импрегнация с ленено масло и изработка на кания.
Като цяло се получи много приятно ножче. Дървената част е гладка и хлъзгава, но брезовата кора в началото и края дава добро сцепление. Тази комбинация визуално е много добра, но дали е функционална, времето ще покаже.
Снимките са от телефона и се извинявам за отвратителното им качество!
По-добрите, може да разгледате тук.
Дялкането на лъжици мина на заден план, главно поради това, че стаята където работя е неотопляема. Въпреки това, имам няколко полуготови, които в най-кратки срокове ще довърша и покажа.
Но обект на днешната статия е едно ново ножче, което отдавна имах желание да направя.
Острието е зоново закаленото Lauri PTX с дължина 95 мм и твърдост на режещата част 63 по Рокуел!
Дръжката е с дължина 113 мм. Можеше да е една идея по-дълга, но не прецених.
Профила на дръжката е тип "буренце" - типично скандинавски, а и желанието ми е да ги отработя този тип дръжки, защото след няколко месеца ще си правя два ножа Tommi с остриета от Antti Mäkinen, внук на Yrjö Puronvarsi. Но за това, като му дойде времето.
Изработена е от шайби брезова кора и парче пъпчив явор.
Отпред и отзад съм сложил по една шлайфана монетка.
За да изпъкнат шарките на дървото използвах байц на водна основа. Мислех да се опитвам да я правя по-шарена, но след кратък размисъл се отказах.
Предстои импрегнация с ленено масло и изработка на кания.
Като цяло се получи много приятно ножче. Дървената част е гладка и хлъзгава, но брезовата кора в началото и края дава добро сцепление. Тази комбинация визуално е много добра, но дали е функционална, времето ще покаже.
Снимките са от телефона и се извинявам за отвратителното им качество!
По-добрите, може да разгледате тук.
вторник, 3 януари 2012 г.
"Новите дрехи на царя"
Напоследък не съм много активен, но блога не е забравен.
Успешно отпразнувахме Коледа и посрещнахме Новата година!
Малко преди празниците се заех да си поукрася т.н. "лъжичарски" нож а именно малката моричка.
Дръжката я байцвах с кафяво и след няколко ръце мазане и шкурене се получи ясно открояване на шарките на къдравия клен.
Този път решението ми беше да стигна до край и да направя кания от Саамски тип. Знам, че точно тази кания не е за това ножче, но исках да се пробвам.
Поради липса на естествени материали (еленов рог) използвах клонче от бреза. Издълбах прорез за острието и пирографирах.
Горната част направих от кожа и се получи доста здрава и плътна кания.
Успешно отпразнувахме Коледа и посрещнахме Новата година!
Малко преди празниците се заех да си поукрася т.н. "лъжичарски" нож а именно малката моричка.
Дръжката я байцвах с кафяво и след няколко ръце мазане и шкурене се получи ясно открояване на шарките на къдравия клен.
Този път решението ми беше да стигна до край и да направя кания от Саамски тип. Знам, че точно тази кания не е за това ножче, но исках да се пробвам.
Поради липса на естествени материали (еленов рог) използвах клонче от бреза. Издълбах прорез за острието и пирографирах.
Горната част направих от кожа и се получи доста здрава и плътна кания.
Абонамент за:
Публикации (Atom)