Страници

неделя, 5 февруари 2012 г.

Японска ламинирана брадвичка

Ще използвам лошото време на вън като оправдание да седна и да напиша още едно ревю.
За ползата от брадвите няма да пиша - всеки, който е ходил сред природата и е имал нужда да запали и подържа огън знае за какво става дума. Но не е само това. Подобен инструмент е незаменим в дърводелството за грубо оформяне на детайли. Тази брадвичка съм я ползвал и за подготовката на 10-тина заготовки за лъжици.

Малко технически характеристики. Теглото на главата е 530 грама, дължината на режещия ръб е 95 мм, а общата дължина е 330 мм.

Тъй като е ламинат, за режещ ръб се използва клин с твърдост 58-60 HRC а по-меките вънжни слоеве би трябвало да спомогват за обиране на вибрациите.

Дръжката е от бял японски дъб - твърда е и изглежда много здрава. За разлика от скандинавските брадви дръжката е права. Като недостатък трябва да отбележа, че е много гладка и с малко сцепление. Има въженце, което до някъде оправя нещата.

Главата е вклинена в дръжката с два клина - дървен и метален, сложени напречно един на друг.

Има кожено калъфче, което не е произведение на изкуството, но си върши работата.

Брадвичката я взех от съфорумец, като беше сечено един два пъти с нея, но състоянието и беше почти неразличимо от ново. Имаше съвсем леко подбиване в горната част на режещия ръб, което оправих за минутки с ДЦ4.
Много лесно се заточи до бръснеща острота.

По време на една разходка в гората я взех да я изтествам.



Секох и цепих сухи чамови дървета.
Определено силата не и е в сеченето. Заради скосяването на клина не се впива много дълбоко в дървото. Но пък цепи като хала!


В рамките на 10-тина минути нацепих дърва, с които може да се подържа поне няколко часа огън.

По режещия ръб нямаше абсолютно никакви поражения и запази бръснещата си острота



Следващия тест, на който я подложих беше повече от два часа цепене и дялкане на сухо брезово дърво. Работата с брадвата беше удоволствие и изобщо не усетих никаква умора. Контрола е много добър и отдялкването е много прецизно.
Тогава направих и заготовката на куксата.
Дори и след това брадвата все още бръсне, малко по-трудно от колкото в началото, но хартия реже с лекота. Би могла да дялка и цепи много дълго време, без да загуби работните си качества.

Не спирах да мисля, как да подобря сцеплението и хвата - имах идея да направя нещо като оръжейна накатка вкрая на дръжката, но ми се струва, че измислих по-добро решение. Намотах плътно и стегнато тънко алпийско въже, като по този начин освен че подобрих удобството при работа, ще разполагам при нужда с 5 метра здраво въже!


Няма коментари:

Публикуване на коментар