Острие взех добре познатото Kankaanpaa Saami 105 от Knivesworld.
Дръжката реших да я направя от шайби брезова кора и дърво - парченца клен (тъй като не исках да набутвам пари за рог от северен елен, при все, че резултата не знаех какъв ще е).
Първата стъпка беше да си набавя кора. Пообиколих из района в който живея и намерих две мъртви брези с диаметър около 30-40 см. Одрах си малко, нарязах на парчета и компресирах със стеги за да преценя какво количество ще ми трябва.
До тук - чудесно.
Порових из интернет за да си избера дизайн на дръжка и направих две скици.
В крайна сметка се спрях на долния вариант.
Тъй като това ми е съвсем първа дръжка, нещата не протекоха особено гладко. Нямах намерение да слагам метал по дръжката, но предното парченце дърво не го разпробих много точно и се получи фуга. Не ми се режеше друго, а не исках да оставя нещата така - не изглеждаше добре. Затова реших да му сложа чело от една монета от 2 лева, производство 1992-ра. Като размери пасва точно и погледнато от страни въобще не се забелязва.
При лепенето на парчетата нямаше неприятни изненади, и то изцяло благодарение на клипчетата на Ивеца!
Облепих острието и предварително полирания гард с хартиено тиксо, приготвих си стегите и две допълнителни трупчета (тъй като на мястото на което работих нямаше менгеме), взех смола и се почна лепенето.
След като стегна смолата, реших да орежа излишните части с една ножовка, за да ми е по-лесно при пиленето. Тук нещо се отвеях и допуснах грешка. За една бройка цялата работа да отиде "на кино" но някак успях да замажа положението.
Оформянето го правих с един Дремел и след това на ръка със шкурки 60, 100 и 250. Снимки не съм правил, че всичко стана в прахоляк, а това никак не е добре за апарат със сменяема оптика.
Докарах го до следното положение:
Тук се вижда почти фаталната грешка, която допуснах.
Гарда от стотинка.
(това по острието не са драскотини, а някакво отражение)
При лепенето си мислех, че шайбите ще са в повече и махнах 3, в резултат на това дръжката стана перфектна за моята ръка, но за някой, с по-големи длани ще му малее. Все пак точно тоя нож ще си го ползвам аз, така че това не е от значение.
При шлайфането брезовата кора издаваше много приятен аромат. Вероятно от загряването при триенето започнаха да се отделят смоли и се получи съответното оцветяване. Не е съвсем равномерно, но довечера мисля да го мина с едно полиращо кече с дремела да видя дали ще стане нещо.
Ножа все още не е довършен, имам още работа по петата, мисля да направя някакви саамски гравюри по парчетата дърво и да ги финиширам с някакво (ленено) масло.
Решил съм да стигна до край, и ще му направя и тематична кания. Естествено, пак няма да ползвам рог. Мисля да намеря подходящ брезов клон и да ползвам него, както и кожа. Ще видим какво ще стане.
В последствие коригирах малко дръжката - намалих гъбата и леко изтъних. Повече корекции не мисля да правя. Тия дни ще финиширам с ленено масло и почвам да събирам материалите за канията.
Ето го как стои в ръката:
Сравнен с Бък 110 - остриетата са с почти еднаква дължина, Саамито е малко по-дълго, но дръжката на 110-ката е по-дълга. За сравнение на теглото и дума не може да става.
Като цяло ножа е много удобен за ползване - много добре дяла дърво. На моменти ми идва малко дълъг, при дялкане на по-засукани детайли. Ще го ползвам за грубо цялостно оформление, както и за по-финно в лесните участъци.
Няма коментари:
Публикуване на коментар